автор: bilqna_popova

Да обичаш боляло ,
Да знаеш , боляло !
А старицата стиска
две куки в ръцете .
Плете нишки вятър .
Примирено ме гледа .
- Виж , живях сто лета .
Надживях синовете си .
После сочи на залез :
На кон ме открадна
още малко момиче .
И аз му пристанах .
Без чеизи , без сватба .
Сега сама си осъмвам .
Но всичко е в мене .
Тука вътре остана .
Ти сама не кукувай .
Недей така , чедо !
- Нямам въздух ... - й шепна .
А тя длан разтваря :
- Отвори си сърцето .
Запази си сърцето !
Тоя глас ме събужда .
И през сълзи повтарям :
“ Запази си сърцето ... “
Как се пази без вяра ?