автор: mi_me_to

Изтрезнее ли в мен
дъха на гората,
докато сенките събират листа.
Напълни ми шепа вятър
с аромата си,
улови ме в пулса на нощта.
Най - често на честота съм,
на която ме сънуваш.
Редя звезди и чувства на домино.
Докато се получи кръг.
Аз. Ти.
И гърба на света.
...
Илюзията е пламък.
Не ми духай свещта.
Погали среднощно косите ми,
за да изброиш колко минути
е една вечност.
Порадвай се на твоя -
оставеният ми кичур надежда.
Не посягай да го взимаш!
За да мога да обичам.
Следващият.