автор: mi_me_to

Под десния фланг
на очите ми,
се издигат надежди.
Докато обезцветявам нощта, съм тъмна.
Помня, когато обещавах да светя.

И тебе помня...И после се съмва.
Но,
не я сънувах онази,
която си разказва приказки.
Смирена е нощта, и лази.
По гърба ми.
Стигне ли до никъде.
Знам недонасям си илюзийте.
/след дванайсет стават на гърбици/
Разкрасеното е разграфено до влюбване,
Познатото - до не завинаги.
Безразлично дълго оставям аромата си,
и да си дебна очите, не минава очакване.
Не ме дишай.Отравям.Някак си.
Според надеждата и никога е някъде.
По случайност може да се случим.
Колко му е, да си вярваме.
Аз съм кучката, която може да лети.
Докато обяздвам сетивата ти.