автор: Ortega

Думи мои, деца мои,
разплакани и весели -
два различни бряга,
заблъскали се в един и същи води.
Как да ви събера в извор чист,
че който мине, глътка да отпие,
мома в стомна да ви налее,
хлебарят с тях хляб да опече.
Тръгнали от огъня, разпалван от душата,
пред крадците да застанете като стража.