автор: KazaKova

Жена на прозореца.
Картина в гръб,
където нощта
е надянала кръст
от нанизани мисли.

Жена на прозореца.
Не и се спи.
Пътува между рая и ада
на своята истина
и тъмнината разкъсва я.

Жена на прозореца.
Ореол от звезди
осветява в благо
косите разрошени -
обещава пробуждане.

Жена на прозореца.
Нощна рамка
на заминали дни...
две стекли сълзи
размиват картината
в тъжно-светло.