автор: Rebellious_Kitten

Качих се в автобуса,
а вратите
вакуумираха последната целувка...
като изсъхнала роза в томче поезия.
Обещах ли да не плача?
Да...? Защо... бях ли силна?
Прегърнах ли те за последно...
... нямам спомен.

Губя погледа ти в потока дъжд миещ стъклата,
( не плача )
усмихвам се на котнрольорът,
който къса билетчето -спомен от днес.

Вече няма бели гълъби.
Петуниите потъват в тъжно-лилави усмивки...
( следдъждовно въздишащи )
Подавам ръка на новия ден.

***
Днес пак съм сама...

но какво от това?