автор: salwia

Не ми идва да прося,
и кръста си нося,
дори да прелива от
грях.
Добрините-умея,
със фалш-не се смея,
и вярвам във
своето АЗ.
И вярна-обичам,
невярна-излитам..
И съм хубава,
но не чак до там..
Понякога гола и боса
танцувам,
а после се гърча от
свян..
През живота си целия-
по рачешки крача,
нали съм си зодия
Рак..
Не обичам да плача-
но под камък се скривам,
когато обидят ме пак.
Не ща комплименти
и сантименти..
Сама съм-във радост и
жал...
Едничкото само ми стига-
да бъда един лъч-
мига си прозрял..