Денят прескача локвите. Мълчи.
Късна есен плаче под краката му.
Октомври крие нейните очи.
Последни рози репетират
с измръзнал цвят любовни роли.
Комините се кръстят потъмнели.
Мъгливият олтар едва ги чува.
Вятърът не спира да лудува.
В пазвите им се промъква студ.
Само черни врани кацат тук.
И грачат, грачат..
Отминалото лято да оплачат.
19.10.2009