автор: rosy88

Ти си знаел, че идвам. Нарисувал си път. И си чакал.
Пролетта е дошла вместо мен. С цяло ято от смях пеперуден.
И защото си жив си танцувал със нея в листака.
И си плакал, когато е тръгвала в лятната утрин.
После дългото лято... Пустееше пътят и скри се.
Избуяха треви... А дървета запречиха взора.
Силната ти ръка да помахва насън умори се.
И напразно очите ме дирят сред чуждите хора.

Есента ме събуди. Почука със клон по стъклото.
Път съзрях сред мъгла, но от чакане вече боли.
Нямам време за гордост или да оправям леглото...

Имам само сърце, да оставя по пътя следи.