автор: thebigplucky

Намерихме се.
Аз, разочарован от безличието на дните,
скитащ през нищото,
потиснат от притеснения, предявени изисквания и вини.
Ти, неразбрана и непопитана,
захвърлена от съдбата в този град, унил и никакъв,
разкъсана от съмнения: къде е смисълът...

Познах те по погледа, блуждаещ, отсъстващ;
по начинът да правиш всичко по навик,
без да влагаш душа;
по внезапните замисляния;
по завръщанията, с нежелание...;
и по походката... като разклатено от друг махало,
убиващо бавно инерцията на началото.

И ти ме позна.
И разбра това, което исках да ти кажа.
Знаеше, че не трябва да правим това,
но не спря,.. нямаше сили да избягаш.
Не, не,.. това не беше съдба -
това беше сблъсък на двама случайни:
ако ти беше свила наляво на предния светофар;
ако аз се бях забавил в онова кафене на площада...

Сега – наказаха ни – да сме заедно в някакво изживяване.
Аз, премръзнал и дързък.
Ти, дълго отблъсквана.
И какво би трябвало да се случи след събирането на две несбъднатости?!
Нещо, което ще прореже с нож и на двама ни бъдещето?!
Или нещо, за което трябва да се мълчи...
да се мълчи проклето и грозно намръщено...
И да се отрича...

... Всъщност – ти ме отмина тогава.
Аз, свел глава, премълчах.
Само вдъхнах от парфюмът ти...
И се размечтах – какво ли би могло да е между нас.
Ти, не знам, наистина забеляза ли ме...
Докосването – въображаемо ли остана;
само аз ли го изживях...

...

Прочетох стих в един сайт.
Една се разминала с един на един светофар.
Погледът му бил изгарящо разклащащ,.. издал го.
Тя,.. не и достигнал кураж...
____________