Когато вали ми е слънчево,
все едно някой се смее през сълзи;
свирукам си тихичко, припявам унесено;
нещо леко обличам да не измръзна.
Когато вали ми е весело.
Някой вика ме на детска площадка.
Дъждобрана зарязвам си смела;
С усмивка за снимки, джапанки яхвам.
Когато вали ми е хубаво-
аз и светът – по-чисти от всякога.
Да вали ей тъй, ми е любаво,
че става ми тъжно, щом слънце е, някога.
И чадър не ми трябва. От какво да се пазя?!
И към теб, слънце мое, тичам тъй свежа.
Все към теб и през локвите газя;
събирам и кътам топлината прилежно.
18.10.2009
Евелина Пашова
картина
музика