автор: alkaltchev

А аз съм ... бившият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна,
И още ме боли от тази мисъл,
откакто се видяхме уж случайно.

В очите ти се мятаха години
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласът ми, нямаше и помен.

Добре, че беше тесен коридора
за да подсили, чувството за близост.
Прости ми, че незнам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?

И двамата се бяхме променили,
но аз си знаех, че ще те позная.
Ти пак си бе останала красива.
Ти пак си беше същата, оная...
......................................................
Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа, ще те прегърна,
ще се отвори старата ми рана...

И всички мои кули ще се срутят.
Не, времето изобщо не лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото...само ни се струва.