автор: rainbow

Мис Франи донесе в пакет
пет яйца, три домата и чушки,
и направи набързо омлет.
Замириса в квартирата вкусно.
От хладилника бяло винО
си извади, напълни си чашата
и се сети за мистър РенО,
който днес сутринта се оплакваше,
че живота е мърляво псе,
че света е на крачка от краха...
Че държавата все ни краде,
че цените не са както бяха.
"Ох, горкичкият мистър Рено -
си помисли загрижено Франи -
ще го викна да пийне едно
бяло винце и да се нахрани.
Ще послушаме музика и
ще изпушим дори по цигара.
Ние с него сме още на "ви",
той е вечно сърдит, ама карай..."
Франи бързо изтича навън,
изкачи два етажа нагоре,
позвъни на звънеца -
зън
зън,
не след дълго Рено й отвори.
"Уважаеми мистър Рено -
каза леко задъхана Франи -
имам хубаво бяло винО
и омлет. Най-учтиво Ви каня
на вечеря. Бъдете добър
и елате във седем и десет.
Няма нищо задкулисно, сър.
Ще е просто приятелска вечер."
Дълго гледа след нея Рено...
Тази мъничка, весела птичка.
После без да се пита защо
се избръсна. Дори си почисти
от костюма две стари петна,
бяла риза, сако, вратовръзка...
И подсвирквайки леко с уста,
скъп парфюм зад ушите си пръсна.
"Боже, как благодатно вали.
Има нужда земята от влага -
си помисли Рено. - Може би
Франи билки във виното слага,
от онези вълшебните там,
дето карат човек да забрави,
че е бил много тъжен и сам,
че са болни проклетите стави".

Беше малко преди полунощ...
Франи, малката мис, сипа вино
с билки. Пи със наслада Рено.
Някой някъде пееше в синьо.