автор: alkaltchev

Разсъмва се.И тъмното се крие,
там някъде под счупения връх.
Разсънена кошута жадно пие,
вода родена в папрати и мъх.

Препъвам се във сънища на птици,
до кръста мокър в росната трева.
Върхът просветва-бисер в огърлица.
Долу реката шумоли едва.

В омайно-тръпен аромат на билки,
се къпе мълчаливата гора.
От сребърни лъчи тъче престилки
чевръстопръста огнена зора.

И всичко е красиво до полуда.
Извира ден. Умира тъмнина.
Осъмнеш ли в Балкана, става чудо -
разбираш, че светът е светлина.