автор: Gligor

(трийсе и пет лета по нанасам)

и пак небето е синьо
ама некакси друк е трудът
военовасдушните сили
понеже защото май спът

не ни требват бойни редици
в небето сас мисъл ти погледни
денем префърчат понекога птици
а нощем пресветкват само звезди

денат си е убав даже напрегнат
на подвиг езлишно е враг да зове
що нато тека че му го натегнат
та чак ште му се приреве
(на враго а не на натото)

нема кой до смърт да те мрази
но пак си губи врагъ ти куража
що васдушните граници неска ни пази
нато - нашта по сигурна стража

и пак че бъде небето ни синьо
и не чак толко синкав трудът
ако двата ни самолета мили
се тека си невазмотимо спът