автор: salwia

Едно дете-полужена
в една количка овехтяла,
във чистичко палтенце във райе,
крачетата- завити в одеало.
На слънцето премигва
без усмивка,
главата му обронена лежи,
то има име,ала не го знае
и тихичко,безименно стои.
Ръцете слабички
не могат от пясък кули
                да строят,
като антенки се премятат,
а чувствата дали ще уловят?
Каквото му дадат-
това желае,
не мрънка като другите деца.
Дали желае всичко да познае
или е безразлично към света?
А той,светът е толкова далече
от мъничките му ръце,
че господ му е дал билет без
                    направление,
пътува,но незнайно за къде..
Пътува ангел без криле...