автор: yulianaiseva

Безкрайно в самотата си плета,
кроя си локви, шия си обувки
и чистя... Само спомени мета
след нашите изстинали целувки.

Откакто ме остави, си крада -
въздишките, в самото им начало.
Не моите! Онези - на снега.
След черното постели само бяло.

От него си кроя едно пано,
за себе си СВЕТА да избродирам,
усещам, че на кръглото платно
очите ти в душата ми се взират.