автор: rimpo

Моя малка любов изтерзана,
не пътека трънлива, а цяла поляна.
Колко пъти с тебе достигаме и прескачаме края,
за да започнем наново история стара.
Все нямаме време, все сме заети
и крием си чувствата от плахост обзети.
Ти просяка търсиш, аз не искам принцеси,
един от друг толкова близо,
а се питаме: "Къде си?"
Ако сега се изгубим с безразличност незрима,
след години ще се търсим,
но вече нас не ще ни има.
Ще ни има, но други и доста различни
от дните сегашни, а тогава предишни.
И щом се намерим, не ще се познаем
и ще бъде трагично, това трябва да знаем.
Ще се срещнем потайно веднъж или дваж,
а за повече - не ще ни стигне кураж.
Защото ще имаме свои семейства тогава,
а за всеки нещо важно това ще означава.
Но не след години, а имам нужда от тебе сега,
а и не може повече да продължаваме така.
Ръка пак ти подавам, а ти твоята дай
и нека приказката наша да няма край, да няма край.