автор: milan

Една капчица дъжд
може ли да угаси тези огньове?
Една усмивка
може ли да възвърне това щастие?

В един живот възможно ли е да живее човек
без болки и страдание?
Една глътка въздух
може ли да те съживи?
Животът ти можеше ли да бъде като рай
,ако не съществуваха тези сълзи?

Живей напук на живота,живей!
Радвай се на злото дори през сълзи се смей.

Дори когато капчицата дъжд
е недостатъчна,за да угаси тези огньове,
ти от тези капчици създай море.
Дори усмивката ти
да не възвърне твоето щастие,
ти от усмивката създай слънчеви лъчи
които винаги да греят в твоето студено сърце.
Дори когато животът е един,
ти създай свой свят в който няма място за страдание

Дори глътката въздух
да не те съживи,
сърцето ти пак ще живее
и пак в радост ще тупти

Дори да има сълзи,болки и страдания,ти пак живей дори и в отчаяния
не питай бъдещето от вчера,
а живей,за да достигнеш края.
После е ясно сериалът ще свърши,
героят ще остане в миналото,
но ти пак ще бъдеш щастлив и пак ще живееш
дори животът ти да бъде в мъртвото.