автор: ZAGORA

С какви очи-слънца ме изгори
и как го правиш туй прекрасно чудо,
че нещо ново в тебе пак открих,
че влюбих се до болка,до полуда?!

Ти също ме обичаш,знам море-
очакваше отдавна нашта среща
протегнало към тоя бряг ръце,
за да докоснеш мойта длан гореща.

За да измиеш с устните зелени
оставените мои стъпки грешни,
от слабостта на пясъка родени,
едни и същи,вчерашни и днешни...

За да погълнеш тежката горчилка
от дните ми напрегнати и зли,
да я превърнеш в пясъчна мътилка,
да я разтвориш в своите води.

Пречистена със тебе се сбогувам,
отново съм щастлива и добра.
За твойта необятност ще тъгувам,
но ще се върна пак като вълна.

Загора