автор: dimension

(нищо общо с вино,
още по-малко в мн.ч.)

Пропука планината пещерата ми. бОрове се пречупиха връз входа.
Леглото ми пропадна във недрата й. И камъни се сурнаха отгоре.
Останах си с кожухче на гърбината. В зла участ – ме забръска вятър с дъжд.
Залутах се в посоки – да замина… То пък… гората ми подаде път!

Да бях сама… А с мене – и мечетата. А беше зима – дълъг зъл сезон…
Прастарите утроби на дърветата ни сториха засуха и подслон.
А други си отвориха хралупите – тук-там храна – дариха ни запаси.
Изпънахме релефа на кожусите. И малко по-човешки заживяхме.

Напролет се родиха нови ручеи. С водица чиста си премихме зимата.
В гората сме с табелка „Special случай” …Мечетата тъй режисират филма!
Събират гъбки, жълъд, боровинки. Аз посадих пък край дома ни плет.
Веднъж дори мечоци два – левенти – гостуваха ни със бурканче мед.

Онази планина се прекатурила. Подземните води я разрушили.
Избягваме това да коментираме. Единствено изпратихме провизии.
Против тъга – си купихме дайрета. На курс по танци ходим и по сняг.
И до бърлогата печем си риба вечер. Четейки вицове, се сгъваме от смях.