автор: katbalu

Изчете приказка от край до край,
къде греши, разбра и се поучи!
Реши, че му е крайно време май
вълкът от нея нещо да научи.

Изтърси кошничката- имаше трохи
и курабии- правени от баба.
И, в нея най грижовно нареди
гранати, пушчшца и сабя....

За да не се обърка нещо пак-
вълкът щом срещне смело да улучи,
си сложи тя червения калпак
и се превърна в бабиното внуче.

Подскок, подскок, тук гъбка , там цветче!
Пътечката я водеше в гората... и...
изведнъж на среща и! О, не!
Ловец красив я хвана за ръката !:)

-Червена шапчице, къде така сама?
Забрави ли за вълка в храсталака?
Тя- зяпна с отворена уста
чак пусна арсенала на земята.

- Я-а-а! Кошничката ти се разпиля!
На баба си гранти ли ще носиш?
А, аз пък ти набрах букет цветя!
Сърцето си във тях за тебе сложих!

И, влюбена , червена до уши
ловецът тя попита много нежно:

-Защо си с най- красивите очи?
Той- " Щом тебе гледам - то е неизбежно!

-Защо си с най - красивите ръце"
- Да мога със любов да те прегръщам!

-Защо ... по теб... ах... козина ..расте?
-Защото време е.. да те поглъщам!

Остана в притъмнялата гора
червена шапка , кошничка позната
ловджийски дрехи, маска и брада,
и вълк стаен зад храсти за ... храната