автор: betina

(Провокирано от "Есенни години" на traveller, с най-голямо уважение към поезията му!)

Преминах тази,...
“третата врата”...
И, знаете ли,
колко е красиво?
Живот отгледах.
Жъна в есента.


И в мене трепка нещо,
адски живо.

Не се окайвам.
Сивият ми път
неравен беше –
равнини, наклони...
Клише,
навярно...

Всеки кръстопът
преминах
без предателски поклони.

Понякога съм тъжна
и кървя.
Но ближа се,
додето имам сила.
И пак вървя,
не съм сама,
вървя
и вярвам...
Някой, свише,
ме закиля.

Една от всички
български жени,
задавена
на времето с хомота.

Не чакам някой
да ме оцени.

Навярно
ще са нужни
два живота.