автор: Ortega

Къде отиват дните,
като си тръгнат от нас?
Къде отиват миговете,
като ни разделят от щастието?
Къде отиват нощите-
черните объркани птици?
Полетели с душите ни измръзнали.
Страхувам се от всичко
отиващо си неизвестно накъде.
Нещо пак ще се повтори,
но ние няма да сме същите.
Изтъркани събирателни образи
от плът и кости.
Довърщени от информация
събития и лицемерие.
Отаяващи се в нашите души,
като мръсни употребявани чаши