автор: scenaristbg

Търся белите кули на Гранада,
от които смъртта да ме погледне.
Конник станах.
Яздя рими и акорди по тротоарите
и рядко пия вече бира.
Въздигал съм се и пропадах.
И окови разкъсвах
и завързвах се сам -
да се пазя от себе си.
Не питам много и гледам да не пиша за любов -
не е готов,
не е готов светът за нов
влюбен.
Намирам устни в самотата
на всяка капка от ръждивата чешма
в банята.
Тя нищо, че за смяна е чешмата.
Жаден съм и ми се ходи някъде,
а само яздейки пътувам.
Портокали и маслини между страниците цъфнали.
Много скоро ще намеря брод,
проход,
клисура,
освен ако не се окаже, че няма такова нещо.