Моля те!Прости ми!
За всичко дето съм извършил.
Тогава, в миналото бях голям глупак.Моля те!Разбери ме!
И с грешките навярно аз не съм привършил.
Тогава гледах как ти страдаш
и не направих нищо аз-глупакът!
Защо?Защото аз се правех че не виждам как ти падаш!
Гърнето беше там, но нямаше го похлупакът.
Интересувах се единствено от себе си
и мислех аз, че ти-моята пролет
сама ще можеш да повикаш свойте лебеди,
които пращаха те в щастието с полет.
Но бе това поредната ми грешка.
И навярно никога няма да ми простиш.
Но искал бих да те помоля като пешка
прошка да ми дадеш преди да отлетиш.