автор: yogimax

Когато след мрака изгрява зора,
на изток се ражда деня.
Когато лъчи докосват уморени зеници
и песни дочувам на пробудени птици
          аз мисля за теб.

Когато след дългия ден отново
се връщам по стария път,
понесла своите вечни тревоги
и грижи, които тежат,
          аз мисля за теб.

Когато небето намръщено, сиво
във спор със земята изпраща й гръм
и хладни потоци от дъжд се изливат
и чукат по моя прозорец навън,
          аз плача за теб.