автор: joy_angels

Плюшени сънища. Пръстчета. Мляко.
Сянка на някой, внезапно задрямал.
Нощи и дни. И сълзи при всяко
незнайно усещане – мама я няма.

Първи раздели. Дни без балони,
в които са тъжни, но този път двама:
тя – че излишни са веч бибероните,
то – че с деца е, но мама я няма.

Цветни успехи и крачки нагоре.
Животът любов е, а тя пък е пряма:
и делникът гледа с очи ококорени,
и няма проблеми, че мама я няма.

А после – вихрушки. Светът – огледало,
което попива усмивки и драми.
И някак беззъбо е туй кречетало,
че мама сама е, че мама я няма.

И плисва накрая без звук тишина.
Черно-бял е светът край студената яма.
Но звезди се откриват във самота.
А тя е звезда. И нарича се “Мама”.