Пада дъжд и кой знае какво не се случва
само мокра вода от унилия облачен слог
нито ведра тъга нито радост от свежото утре
само миг самота залепена с лепкава от кал
Разпищява се кос в клонака припяват гугутки
мръсен гларус развява немит алаброс
Има само сега и отчаяна нужда от утре
и игра остаряла с времето, с кос и без кос.