Цитат първи:
"- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре."
Цитат втори:
"Ne razbiram - i nikoga nqma da razbera kak zaradi ednata gordost i inata vi shte zagurbite moje bi nai-prekrasnata lubov koqto ste imali v jivota si! "
Едната гордост и инат -
губим много неща...
Губиш себе си,
мамка му,
губиш себе си...
Два пръста водка,
висока водна чаша.
Въртящия стол на офиса,
двата лап-топа,
ръцете на клавиатурата на единия
и очите, жълтите кози очи.
„Нова генерация" и „Човекът змия".
Толкова бясно е ежедневието...
И покрай него и любовта.
Заради глупости - то е естествено,
губим себе си
губим това,
което сънувахме,
толкова много години
преди да го срещнем.
Бясно живеем
и бясно се караме с
бясната наша
позакъсняла любов.
Гордо напускаме.
Гордо си тръгваме.
Гордост наричаме своя инат.
Бясно се мятаме в автомобила,
бясно просвирва асфалта под нас.
Бясно поглеждаме своето минало
И проръмжаваме бясно..."И АЗ..."
Да, телефона звъня много пъти.
Мейли включително много изтрих.
Не отговарям.
Но ги чета.
И боли ме...
От твърдоглавие
и от инат...
Втори
два пръста водка,
висока водна чаша.
Второ завъртане на песента.
Второ влизане тихо във моята стая
И свиване - на кълбо.
Знам, че това бе ЖЕНАТА.
С главно „Ж".
С главно „Е", „Н", „А" и нататък
Зная.
Жената-роза по Екзюпери.
Загубих я само от глупост.
Глупост наречена „Гордост"
Инат.
Толкова много жени съм познавал.
Толкова много жени разревах.
Даже, така, между другото - женен съм.
Срещнах я късно.
И полу-полудях.
Сам съм.
И водката в чашата няма я.
Няма я моята първа ЖЕНА.
Свиват се устните, веждите, пръстите...
Не, няма...няма да зарева.
Трети
два пръста водка
висока водна чаша.
Не, няма да влизам във кю-то.
Искам.
Боли. Но не мога.
Деинсталирам го.
Ад ор римув програмс.
Делиит.
Йес.
Не го искам повече,
мамка му!
Няма, казах, да рева.
Ставам и тръгвам.
А - телефона.
„-Тази вечер ще закъснея..."
„-Добре..."
Чао на колегите.
Бавно се точа в „Капана"
Жега, прах и мухи.
Дупки в паважа.
И коли и контейнери - по тротоарите.
Столовете на бара на „Нон-сенса"
Водка с лимон.
И пак мисля за НЕЯ.
Тоник.
Зяпам стена.
Тухли,
хоросан,
никотин.
Стелаж със 217 бутилки със пиене.
Джин, джин, текила, бърбън, коняк...
Бармана трепе мухи с мухоловка.
Няколко се спасяват с летеж.
Музика.
Май е Шаде, или...не зная...
Ставам и тръгвам.
Пеша съм.
(С колата и с водка - не става...)
И сам.
Тротоара не се люлее,
хората влизат, излизат
във магазини
и хич не им пука
колко съм сам...
Добър вечер...
Вече съм си у дома...
Почти не съм сам...
Почти...