автор: Avgust_Traqnov

1

Небето плаче тихо във синкавия мрак,
сълзите му се стичат по белите тополи.
И пак е късна есен, и дюли падат пак,
бездомните дървета са тъжни пак; и голи.

2

Аз лежа сред листата
по мократа пръст полепени
и заравям ръце във гърдите
на морната тъжна земя,
и потръпва плътта ми,
и замръзва,
под стрелите студени
на дъжда,
на съня,
есента
и нощта.

3

Не мога да избягам от дъжда.
И капки по страните ми застиват.
Дали е дъжд това?! Или сълзи
душата ми самотната обливат.