автор: scenaristbg

Смехът ти е мъртъв.
Изригналите вежди и брадичка
биват загасени от измитите ти зъби
и отметнатата ти коса.
Носът ти има много мек хрущял,
натиска се и се извива лесно.
Ти се усмихваш, когато го притискам с пръст.
Знам, това е слабото ти място.
Ти умираш, когато се смееш.
Виждам как затваряш очи
и застиваш.
Тялото ти се тресе в конвулсии,
ръцете ти затракват като картечници.
Малки не съвсем изказани думи биват глътнати.
Опитвам се да възпроизведа смеха ти.
Убивам хора всеки ден по цял ден.
Техните тела се трупат,
тези от по-отдавна вече смърдят почти непоносимо.
Кръвта им е навсякъде, освен в смеха ти,
но това е нормално,
ти самата си твърде жизнена напоследък.