автор: rimpo

И ето, ти реши и вече си отиваш,
оставяш ме във глуха самота.
Дали за теб ще ми е мъчно, питаш,
ала едва ли това те вълнува сега.
Къде и при кого ще отидеш, не знам,
но в живота все някак ще се справя и сам.
Всичко бе толкова хубаво - сякаш бе сън,
а сега си отиваш, таксито те чака навън.
Вечерният вятър през прозореца леко подухва,
голямата моя любов пред очите ми рухва.
Добре, щом така искаш - върви,
но вратата след теб затвори.
Студено ми стана и само след миг може би
дъжд от болка в очите ми ще завали.