ставаш лодка между бреговете
и се учиш да плуваш -
без весла,
без храна,
в дъжд, цунами и дебнещо тихо
леопард си представя
как вечеря със теб
а ти още се учиш да плуваш -
без храна и без дрехи,
в студено и пек,
или нощем страха ти надвива съня,
защото ти все още не можеш да плуваш
два бряга разкъсват плътта,
две лица като сенки се крият -
денем едното гони ноща
скрива ковчега на Ной под хрилете
превръщаш се в птица,
учиш се да летиш,
но ти се завива свят от високо -
без криле,
без храна,
в студено и пек,
докато приплеснеш с ръце
и целунеш земята...
не разбра ли...
ти си просто човек -
без весла, без крила,
без храна и без дрехи,
в дъжд, цунами, студено и пек
ако имаш късмет -
на живота ти някой ще сложи надгробната плоча