автор: tanq_ilieva

Във тази вечер теменужена,
ти пак дойде при мен
и пак жаравата разрови я,
застинала без теб.

Със таз камина сме се топлили,
безкрайни дни преди,
но беше друг тогаз живота ни,
... сега се промени.

Гореща бе тогаз жаравата,
във моята душа
и ти редовно я разравяше,
със нежната ръка.

Не чувствахме студа на зимата,
гореше тя добре
и даже и не предполагахме,
че може да умре.

Какво ще бъде тя камината,
без жар... Без пепелта?
Нима без огъня камината,
камина ще е тя?

Нима без любовта в душите ни,
ще бъдем хора ний?
Нима когато си далеч от мен,
душата не боли?

... Но ти дойде и пак погали я,
сиротната душа
и пак камината разпали в мен
и засия жарта...