автор: dressy

да имах малко повече време тина
бих разплела косата ти
насмолените сънища
и ръцете ти бих научила да се обичат

както никой досега не ги е обичал
бих ти разчертала пътя
на морския бриз
очите му
краткия му смях
като вярваш в мечтите
желанията на русалките се сбъдват
нищо че губят гласа си в тях
дълго време и още толкова
падаш
падаш
а часовника побира малките ти пръсти
с лунички от синьо
което почти не съществува
делириума е място за обитаване
от слънце
думи
и обратно позвъняване
не си връзвай очите тина
небесните ангели слизат понякога до дясното ти рамо
шептят
онези букви за разпознаване на тишината
които толкова добре познаваш
в разплетените си коси
само да имах малко време
щях да съм фрагмент за запомняне
в написана вече книга
а ти
ти говори