автор: nironi

Там капката не знае що е дъжд,
а вятърът не смее да й каже –
опитвал е да бъде с нея неведнъж,
и тя със него да е влажна.

Изчаква вятърът да се заесени,
слана да му наточи гласовете на листата -
да му попеят с петльовите си глави
като заколи капката, за да отвей нататък.

Но не отвява... капката сълзи, сълзи
и прави в камък своя отпечатък
на трима влюбени да го дари
като не види в погледите им остатък.