Привечер е.
Светлини мъждукат.
Две скитащи души
вървят.
В ехото на лято
се усмихва вятъра,
с реещия поглед
на отминало –
прииждащо отново,
за да затанцува
…със спомена
за слънчогледи..
Усмихваш се
потънал във очите ми.