Сред безброя на преболедуваните думи,
своята мисъл търкалям като снежна топка,
вятър виеличен хвърля върху мен хули,
чувам грозна реч и отчаен жалък вопъл...
Затова ли бяха всичките ми усилия,
към върха на доброто да достигна...
Дърпа ме надолу и под мен бучи
злобата, като вулкан неизригнал...