автор: tanq_ilieva

Снежинка върху рамото ми кацна,
целуна ме и бързо се стопи.
В очите ми една искрица блесна.
Почувствах те. Усетих, беше ти.

Дойде при мене ти със снеговете,
със ветровете бързи долетя.
Донесе дар за мен от ледовете–
Надежда крехка, че не съм сама.

Целуна ме и всичко в мен пробуди.
От влагата родиха се цветя.
Едни прекрасни нежни теменуги,
напомнящи за теб и любовта.

Ти мислиш ме.Аз зная, че ме помниш.
Ти носиш ме, сърце, във свойта гръд.
Макар далече зная, че ще дойдеш
при мене отмалял от своя път.,

Ще кацаш пак, с финес, на мойто рамо.
Ще тупкаш пак, във мен. Едно сърце.
Ще пълниш нощите за тебе зажадняли.
Ще върнеш всичко дето времето отне...