автор: Pobeditel

Денят утихва в ритъма на две сърца,
заключено в прегръдка времето замира.
С възторжен плам затопляме нощта,
любов неутолима от нас извира.

Бавно сребристата луна изплува,
екзалтират чувства в мигове красиви.
Душите ни се сливат и целуват,
обичаме се и сме толкова щастливи.

Отразяват се в очите ти звездите
и си мисля, колко си неповторима.
Светъл лъч те гали по косите.
Вълшебнице, благодаря ти, че те има.

Отпивам от изворите твои доброта,
обичта ти е свежо пролетно цвете.
Живея с най-прекрасната мечта,
да останеш моя дори отвъд световете.