автор: yossifova

Когато в смисъла на думите
попие тихо твоята печал,
единствено ще грее във небето
от моето име звезден прах
и ще затупкат пак звездите
като сърдечен звук.
А ехото в сърцето ще проникне
като същински лунен лъч,
ще разбереш - нощта била е много топла,
защото в твоя остров съм живяла,
че светлина ти нося, обичайки те,
и музика от моите очи се лее.
И ще се възродиш в красивия ми стих.
Тогава цялата планета ще усети
на нашата любов мига красив,
ще стихнат всички бури,
а ветровете дълго ще разказват
за силата на моята любов.
Когато сляп художник успее
да нарисува шума на моя дъжд,
тогава, може би и аз ще мога
да те разлюбя.
В една тъй дълга нощ…