Стариците са различни като прозорците
на това общежитие за гълъби.
Ревниви към чуждите птици,
хранят сивите кардинали на дните си.
Всяка сутрин
изтупват съня от постелите,
топлината от вените
и простират в бяло и черно,
бяло и черно.
Всяка сутрин
потръпвам от развените им фамилни флагове,
на които надписът е неизменен:
очила, самота и костеливи пръсти.
А отражението се напластява
върху тишината на моя прозорец.