Разплети тези бели ръкави в прегръдка –
зад стената им скрито е – аз го посях -
като стрък недолюбена перуника
в грудка дъхава обич и грях.
Разплети с вещи пръсти до дъното дните ми
до опорната струя тази тъмна река,
за да мога и облака с теб да попия
уморена и чиста, следдъждовна трева.
И когато надвисне прощалното слънце
между пъстрите птичи пера
ще остана оттатък в очакване смътно
да се сбъдне нова дъга.