автор: ianchefff

всяка сутрин когато се боря с махмурлука
то идва при мен
моят златисто кафяв голдън ритривър
едно малко женско кученце
което ме обича истински
обича ме и през останалото време
когато излизаме на разходка
докато слънцето бързо превръща мозъка ми в желе
и мечтая за обратното на let the sunshine it
а то иска да му хвърлям пръчка
обича ме
и през нощта когато се клатя на стола с чаша в ръка докато
броя звездите по мръсния таван над главата ми

ако му откажа разходка
което е спасение за мен и затвор за него
прилича на ураган и помита всичко в стаята
и аз се чувствам като ударен от товарен влак
но се усмихвам

сърди се когато пуша
прави се на обиденo и не приема храна от ръката ми
и не заспива до мен а остава в ъгъла на стаята
с наведена муцуна
в този случай просто изгасям фаса и преглъщам
абстиненцията
тогава започва да подскача и ако беше човек
би билo най-щастливия човек на света
но в такива мигове просто е най-щастливото куче на света
то има мен аз имам него
което е може би по-добре
защото от хора ми е писнало
принципно

прилича на птица която намира убежище в краката ми
избягала от котките на двора
или на още един спасен от живота
алкохолик или наркоман

то е всичко онова
от което имам нужда
за да посрещна всичко лошо което ще ми се случи
някъде и някога

наливам си
запалвам
а то отива в ъгъла и свежда глава

добре че го няма
защото иначе ще се разплача

защото това е просто още една мечта
по едно неосъществено
щастие