автор: ZAGORA

Аз съм библейското начало,
създадено във болка да създава,
усмивка съм на пъстрокожо лято,
искра от сняг,снежинка от жарава.

Аз съм една безкрайна рана
посипана със пролетен прашец,
търкулнат смях,сълза неразгадана,
на битието-ос или венец.

Иоще пазя древната магия
на южните си ласкави ръце
във плахата си нежност власт да крият
и да пробуждат в камъка сърце.

Къде възкръсва моя дух на птица,
къде се ражда мойта свобода?
В очите ми се плискат две зорници,
очите ми са като две слънца.

Несъвършена в свойто съвършенство,
създадена от мрак и светлина,
прастара като цвят и плод,и вечност
наречена съм с името жена.

Загора