автор: CTPAX

Понякога е:
само 10 стотинки за детски спомен в циганска махала –
шумно, цветно, с мирис на печен слънчоглед
във фуния от вестник, носител на ордени;

нощен влак за лятно море в Черноморец
без защитен крем за изгорял гръб
и в квартира с хазаи.
Всяка вечер в “Морско око”
родителите ни танцуват
туист, шейк, ча-ча-ча...;

любимата ми баба и одеяло на черно-сиви квадрати,
което тя топли на капака на нафтовата печка,
за да завие вечно студените ми крака;

игра на ластик, ръбче, рана върху незарастнало коляно,
стражар и апаш на тиха софийска улица, вакса „Щъркел”,
бронз за кюнец, цигарена дъвка...

Тогава съм на „ти” със себе си
и с един крак в миналото.
С другия – спъвам настоящето.