автор: marcusjunius

Един мъничък просяк седи на
тротоара на фантастикото
не, не е джудже просто е много мъничък
свил е крака под тъничките си бедра
маратонките му трийсет и осми номер
изглеждат огромни
мазният стандарт под него
е като летящо килимче съшито от глупави думи
къдриците му са като суха
свила на закъсняла царевица
пръстите му са като лозови пръчки
лицето му е дълго дълго а очите му
са отстрани на черепа
сякаш те гледа малък, дръглив кон

който не очаква нищо от олющената емайлирана
купичка пред себе си
защото чете оръфана книга
(а в нея някой някога може би е пържил
яйца)

сядам или коленича
до него на земята
питам го какво чете или побутвам книгата
за да видя сам
той ми отговаря или не ми обръща внимание
предлагам му да я купя или я
изтръгвам от ръцете му
и го правя дори тя да беше или да не беше
баща на мъртвите
после му давам или му подхвърлям
два или пет лева
за да има неизпросени пари поне днес
което има или няма значение
тръгвам си или го забравям
а на гъза си
или на коленете си
имам прашни петна
и довечера сънувам
или не сънувам
някакъв много дребен кон