Пак е нощ.
Пак Луната ще жъне
със сърпа си любов.
Ще завърже усмихната
във сноп ръцете,
ще превърне телата
в лунни цветя,
ще покрие със свян
на влюбени лицата,
ще потъва в очи,
ще събуди за песен
отново щурците,
ще дари светлина
на земя и море...
Тя е с нас тази нощ.
Време е вече.
Луната изгря...
Настъпи часа на любовта.
24.08.2004