автор: tanq_ilieva

Красива жена на скалите стои,
косите и вятърът роши.
Дълбоко в душата и нещо тежи.
Не пускат я мислите лоши.

Сърцето и някой разбил е на две,
със лека ръка наранил е.
Тя толкоз е млада. Почти е дете,
той всичко във нея убил е.

Сълзите се стичат. Душата крещи.
Викът във скалите се бие.
Сърцето тъй малко, тъй силно боли.
Лицето мъката не може да скрие.

Минута мълчание. Поглед шрапнел.
Тъжни мислите пак я отнасят.
Крачка напред на крила на орел,
ветровете във миг я понасят.

Полита в простора. Каква синева
и бездната с плам я прегръща.
Младата толкоз красива жена,
за нас във легенда превръща...